Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта. Засилила се бе към слънцето по изгрев. Прегръдката им се оказа невъзможна. Проливен дъжд спонтанно се изсипа. Изви се вятър. Пропукаха се клони, надежди и дързости момичешки. Изплашена мечтата бързо скри се. А после и сняг носа ѝ напудри. Страните ѝ зимния сън игриво пощипа. Сетне подмами я в своята снежно-бяла завивка... --- Но мина време. А свъсените облаци се влюбват понякога също. И така хванати за ръка, с мисли памуково-облакови, забравят да пазят мечтите от случване..... --- Събра смелост мечтата отново. Засили я нощно безсъние. Търкулна се сега по-уверено, някак победоносно. И този път звездите огряваха пътя ѝ. Да, този път дваж по-уверена се бе отправила към нейното сигурно сбъдване...
...ноември бавно се завърна в календара ...със багрите от жълто и червено...рисувал е художникът ...ЛЮБОВ
Мечтата ѝ пързулна се на хоризонта. Засилила се бе към слънцето по изгрев. Прегръдката им се оказа невъзможна. Проливен дъжд спонтанно се изсипа. Изви се вятър. Пропукаха се клони, надежди и дързости момичешки. Изплашена мечтата бързо скри се. А после и сняг носа ѝ напудри. Страните ѝ зимния сън игриво пощипа. Сетне подмами я в своята снежно-бяла завивка... --- Но мина време. А свъсените облаци се влюбват понякога също. И така хванати за ръка, с мисли памуково-облакови, забравят да пазят мечтите от случване..... --- Събра смелост мечтата отново. Засили я нощно безсъние. Търкулна се сега по-уверено, някак победоносно. И този път звездите огряваха пътя ѝ. Да, този път дваж по-уверена се бе отправила към нейното сигурно сбъдване...